Wednesday, 18 October 2017

Life Update: За промените, живота в Англия и защо вече не пиша толкова често



Привет! Всеки, който пише ( независимо дали книги, статии в списание или пък блог ), ще потвърди, че най- трудни за писане са именно постовете, в които говорим за личния си живот и емоции, затова, повярвайте ми, замислям този пост от много време, но чак сега успявам да седна и да го напиша. Предварително ви предупреждавам, ще е дълъг и хаотичен и няма да е на тема новата ми любима спирала ( ако се вълнувате коя е тя, погледнете в YouTube ). Много от темите, които ще засегна в поста, са заради това, че доста често получавам въпроси и лични съобщения за тях, а има и някои, които сметнах за нужно да споделя с вас, тъй като, като мои читатели и хора, които ме следят онлайн, мисля, че ви дължа малко повече информация и обяснения какво точно се случва с мен. И така, нека да започваме :)


КАК И ЗАЩО СЕ ПРЕМЕСТИХ В АНГЛИЯ?

Както предполагам знаете, вече от почти година живея в Англия, или по- скоро- в Уелс. През пролетта на миналата година завърших университет в Италия и защитих магистратурата си, а след това изкарах още едно, както се оказа- последно, лято на остров Корфу, Гърция ( който все още е най- любимото ми място на света и съм сигурна, че някой ден ще се завърна ). Точно по това време прекратих и една връзка, която за съжаление се оказа много неуспешна накрая, но важното е, че вече е зад гърба ми. Сами разбирате, че бях на кръстопът- знаех, че още търся моето си място на света и че не съм го намерила, и колкото и да обичам Гърция, знаех, че не мога да остана там, а и все още не бях готова да се върна в България. Истината е, че от около 12- годишна съм влюбена в Обединеното Кралство и всичко английско, музиката, литературата, пейзажите, историята, акцента, езика, Мистър Дарси, Хари Потър, футбола ( мдамм, първата ми любов, далеч преди гримовете, е футбола, дами и господа ). Съответно, горе- долу от тогава си мечтаех как един ден ще се преселя в Англия и ще заживея там happily ever after. Миналото лято се сетих именно за този си план, и, въпреки че бях се постреснала заради Брекзит и нямах нито работа, нито връзки, реших, че ако не опитам, ще съжалявам цял живот за пропуснатия шанс и че именно сега е моментът да хукна да гоня мечтите си. 

Моя милост пред старинен британски замък

От времето, което прекарах на Корфу, имам много приятели англичани, и едно от семействата, с които се запознах там, всъщност ми казаха, че мога да дойда и да остана у тях, докато успея да си намеря работа и да си стъпя на краката. Те живеят в Уелс, на 20 минути от столицата Кардиф, и така, без прекалено да премислям миналата есен си купих еднопосочен билет и след известни перипетии на 27 октомври 2016 се озовах на летището в Бристол. Няма как да ви опиша с думи емоцията, която изпитах тогава, защото най- накрая бях тръгнала по пътя на най- голямата си мечта :) Нямах никакви връзки или предварително уредена работа, всички работи, които намерих, си ги уредих сама. Истината е, че извадих късмет и още след седмица си бях намерила работа в един хотел, където се изживявах като сервитьорка и барманка, и където се запознах със страхотни хора, няколко дни дори работих в Wagamama с идеята да изкарвам допълнителни пари ( от там нямам много добри спомени, плащаха доста, но напуснах само след четири дни ). През цялото време, докато работех в хотела, си търсех работа в туристическа агенция, защото това съм правила цял живот, за това съм учила и то ми доставя истинско удоволствие. Ходих на няколко интервюта, повечето от тях- с разочароващ изход, докато в началото на декември не успях да си намеря работа в една агенция, която се занимава със ски екскурзии във Френските Алпи и където ме взеха заради опита ми и защото говоря френски. Когато това се случи, бях буквално най- щастливия човек на света :) Малко преди това се изнесох и от приятелите ми англичани и заживях в друга квартира, случих на хазяйка, с която и до днес сме приятелки ( а в момента живея на трето място хаха ). И така, през първата половина на годината работех в туристическата агенция и всичко беше ок, животът ми не беше кой знае колко вълнуващ, но пък ми беше спокойно и се чувствах добре. През юни баба ми дойде на гости за две седмици, което беше прекрасно и си изкарахме наистина страхотно, но малко след това в работата свикаха мен и всичките ми колеги и ни казаха, че за съжаление са решили да местят офиса другаде и съответно всички ние оставаме без работа, което не беше никак приятно, но се случват и такива неща. Изкарах още един месец там, след това се прибрах в България за малко лятна почивка, и веднага след като се върнах, започнах работа в един хотел в центъра на Кардиф, където работя на рецепцията. 

С баба в деня, преди тя да си замине за България

Бях много въодушевена за тази работа, но за съжаление, не се оказа това, което си мислех, че ще бъде, и въпреки всичките ми усилия да ми хареса, това не се случва, така че след доста мислене взех малко революционното за мен решение да напусна ( единствената сериозна работа, която съм напускала до момента, е тази, която имах преди години в България и обожавах, но напуснах, защото исках да се преместя да уча в Италия ). И така, в момента си търся активно нова работа в сферата, която обичам- туризма, имам и нови мечти и идеи за развитие, които към момента са само идеи и няма как да ги споделя с вас, но се надявам, че и това ще стане. Не е лесно, но след всичко, което се случи напоследък, съм убедена, че предстоят добри неща, и че усилията, които полагаме, не остават напразни и не пропадат в простраството, а напротив- в един момент ще се върнат при нас под формата на прекрасни събития, каквито дори не сме и очаквали =) 


ЗА ЖИВОТА В АНГЛИЯ

По тази тема мога да пиша много и мисля да го запазя за отделен пост, само казвам, че, както всяка страна, и тук си има позитивни и негативни неща. Харесва ми, че хората са изключително мили и възпитани, приемат всеки такъв, какъвто е, няма го обсъждането в стил "Виж го онзи как се е облякъл", хората са някак си по- толерантни и се бъркат по- малко в живота на другите. Не ми харесва храната ( повечето плодове и зеленчуци например са супер безвкусни и въобще не могат да се сравнят с тези в България ), времето също не е особено прекрасно, но то не ми пречи толкова вече. Има и други неща, които не ми допадат кой знае колко, но аз се стремя винаги да се фокусирам върху положителното и да гледам на света откъм красивата му страна, затова ще си ги запазя за себе си, ако не възразявате =) Ако все пак ви е интересно да споделя малко повече практична информация за живота тук, документи, бюрокрация, регистриране при доктор, търсене на работа и т.н., кажете, с удоволствие ще ви разкажа моя опит, защото идеята на блога ми е да бъде полезен на хората, които го четат.


ЗАЩО НЕ ПИША ТАКА ЧЕСТО В БЛОГА?

За изминалата една година животът ми се промени коренно и ми се случиха страшно много неща, някои- прекрасни, други- не толкова, но най- важното е, че се промених много като човек, смятам в положителна насока, започнах да разбирам кое е наистина важно и кое- не чак толкова, и като цяло- беше една много интензивна година за мен в емоционален и професионален смисъл, и това е и първата причина да пиша по- малко в блога, отколкото го правех преди. Другата причина е, че ми се струва, че в последно време, някъде може би в последната една година, хората като че ли започнаха да четат по- малко блогове и да се пренасочват повече към видеата, в което няма нищо лошо, разбира се, аз самата гледам много видеа, а отскоро дори и правя такива. В един момент броят четения на постовете започна да понамалява, нямах и толкова коментари и като че ли това, съчетано с липсата на време, някак си допълнително намали желанието ми да пиша в блога. Последната причина защо не пиша толкова често е доста тривиална- живея в Англия, а тук слънчевата светлина ни е доста кът, и съответно често ми е трудно да направя хубави снимки. Вярвам обаче, че с малко организация това може да се превъзмогне. 

*Напоследък много се коментират и състоянието на българската блог сцена и спонсорираните видеа и постове и често получавам въпроси какво е моето мнение по темата. Отговорът ми е кратък и ясен- за мен те не са проблем, напротив- в чужбина са масова практика, и в това аз лично не намирам нищо лошо и не виждам смисъл да се обсъжда, но това, което ми прави негативно впечатление, е че тези спонсорирани постове и видеа доста често са прикрити, някои хора или "забравят" да го споменат, или пишат, че е "колаборация", което според мен е глупаво- в чужбина, ако пропуснете да споменете такова нещо, сте подсъдими, и много ми се иска това правило да се въведе и у нас, защото хората не са глупави и по този начин някои блогъри не само вредят на бранда си, но и на имиджа на блогърите в България кат цяло- и без това често не ни взимат насериозно, няма смисъл да им даваме допълнителни причини да го правят :)  


КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ В БЪДЕЩЕ?

Както споменах по- горе, в момента съм в процес на търсене на нова работа, преместих се в нова къща, като цяло животът ми е пълен с промени, и една положителна промяна, която аз самата съзнателно искам да въведа, е да започна отново да пиша в блога. Все още не съм решила колко често, засега няма да си определям и график, но ми се иска да започна да го правя поне 2 пъти в седмицата. Истината е, че писането е една от големите любови в моя живот и ми доставя огромно удоволствие, а човек не бива да се лишава от удоволствията в живота, нали така? Като цяло ще запазя досегашната тематика, но ми се иска да въведа и малко постове, свързани с модата, както и лайфстайл съдържание- както казах, смятам, че блоговете са, за да са полезни на читателите си, затова би ми било много приятно да споделям опита си по различни въпроси с вас. Надявам се тези идеи да ви се струват интересни, ако има нещо, което съм пропуснала и за което ви се иска да пиша, не се колебайте да споделите с мен, защото винаги съм отворена за нови идеи. 

Надявам се постът да ви е бил интересен, ако имате каквито и да е въпроси, ще отговоря с удоволствие. Използвам момента и за да благодаря на всички хора, които не спряха да ми пишат и да се интересуват от мен, въпреки че не бях особено редовна с присъствието си тук в последните месеци. Изпращам ви целувки и не забравяйте да се усмихвате, защото винаги има причина! 

❤ Ида
 







23 comments :

  1. Успех в търсенето на работа! Продължавай да пишеш, все още има хора, които четат! ^_^

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти, радвам се да го чуя! ❤

      Delete
  2. Прекрасен пост и се надявам да те виждам по-често и тук!
    Радвам се и на видеата ти, но четенето на постове е моето истинско удоволствие ��

    ReplyDelete
    Replies
    1. Ти между другото си едно от вдъхновенията ми да продължа! Благодаря за милите думи и тук, и на другите места! ❤

      Delete
  3. Прекрасен пост :) Успех в търсенето на работа! Чета блога, но повече съм влюбена в гледането на видеа.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти! Аз май харесвам и двете, те са много различни и като правене, и като усещане и комуникация с публиката. Видеата сега са ми много интересни, защото искам да се науча как се снимат, обработват и т.н., но както казвам и по- горе, писането е една от големите ми любови!

      Delete
  4. Много хубав и интересен пост! За мен четенето винаги е било страст и нищо не може да го замени; във връзка с блогове/видеа винаги бих предпочела един хубаво написан и смислен пост, отколкото 10 минутно видео, което в половината си време е празни приказки, без да се набляга на същественото.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти за споделеното мнение! Ще има много нови постове, имам доста идеи и вдъхновение, особено пък сега с всички мили коментари, които получих! ❤

      Delete
  5. Чудесен пост! Точно от нещо такова имах нужда в момента.. Да видя, че и другите хора все още търсят мястото си в света и не се страхуват да го споделят! Аз също се намирам в подобна ситуация, макар и да не съм стигнала толкова далеч като теб! Планирам да се преместя в Англия през новата година, но тъй като искам да си работя по професията (фармацевт съм), ми отне доста повече време, отколкото предполагах, за да подготвя всички необходими документи, за да ми разрешат да го правя легално там. Много ще съм ти благодарна за всякакви постове, свързани с Англия и изобщо всякаква информация за живота там! Включително, ако намериш време, много ми се иска и да си разменим няколко имейла, ако нямаш нищо против де.
    Успех във всичко! Сигурна съм, че ще се справиш! :)

    Десислава
    https://truedreamcatcher.blogspot.bg/

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти! Това беше и причината да споделя, в последно време всички се опитват да представят някакъв перфектен живот, което е просто недостижимо и невярно. Аз смятам, че всеки трябва да търси мястото си и да следва мечтите си, а не просто да живее по течението. Поздравления за решението да се преместиш в Англия, пожелавам ти много кураж, сили и успех! Въобще не е толкова страшно, колкото изглежда =) Относно информацията и съветите- нямаш проблем, пиши ми съобщение в някоя от социалните мрежи или имейл и ще помогна с най- голямо удоволствие! Целувки!

      Delete
  6. Много хубав пост! Желая ти успех в търсенето на нова работа, дано намериш такава, която да ти носи истинско удоволствие! :)
    Надявам се и скоро да споделиш подробно впечатленията си от живота в Англия...:)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Лилии, много се радвам да те видя и тук! Благодаря ти! Ще споделя със сигурност ❤

      Delete
  7. Интересна ми беше друга гледна точка за живота в Англия. Дано намереш рабоа,която ти допада. Живах около 3 години в Англия,но това някак не е моето място. Липсваше ми семейството и приятелите. Англия ми помогна да порасна като човек,сблъска ме с доста неща. Има голяма разлика по мое мниние в хората. Допада ми,че обслужващия персонал винаги е мил,но за мен хората като отношения са фалшиво лицемирни. Това е мнението ми. Подкрепям лични постове според мен така опознаваш пишещия по-добре освен това каква и е любимата спирала 😁😁😁

    ReplyDelete
    Replies
    1. Донякъде съм съгласна с теб относно хората, но на мен ми прави и впечатление, че англичаните са много различни като поведение и отношение, отколкото другите чужденци тук ( а те са мнооого ). На мен лично всичките ми по-близки хора тук са именно други чужденци, не че не искам да си общувам с англичани, напротив, просто за момента не съм намерила хора, с които да си паснем. Много са приятни за разговори и шеги, но не можем да си станем близки, а и като че ли те не държат особено да си ставаме хаха. Иначе, както казва майка ми, предпочитам лицемерно да ми се усмихват и да ме питат как съм, отколкото нелицемерно да ми се мусят отсреща :) Надявам се мястото, на което си в момента, да те прави истиски щастлива и да си успяла да намериш там това, което Англия не е успяла да ти даде! Поздрави!

      Delete
    2. Благодаря ти много 😊 ами само бих казала,че съм родом от Пловдив и в момента съм тук. Мисля,че няма нужда да ти обяснявам повече 😁😁😁 Така и аз предпочитам да са фалшиво любезни ни си мисли,че казвам,че искам да се държат сякаш съм им длъжна. Това съм го обсъждала с англичани и за тях това трябва да е така. Щом си даваш парите трябва да знаеш защо. Надявам се да си намерила твоето място 😊

      Delete
  8. Здравей! Скоро ми се наложи да се преместя в Шотландия. Хем ми харесва, хем изпитвам много силна носталгия към България... Ти как се справи с това? Вярно че отдавна живееш извън България, но все пак може да имаш някой и друг съвет. И също би ми било интересно да прочета пост с практична информация за живота в Обединеното кралство.
    Успех в търсенето на нова работа!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти! С носталгията няма справяне според мен, просто се научаваш да живееш с нея, при мен тя в първите години, след като заминах извън България, напълно липсваше, но тогава бях заета със супер вълнуващ студенски живот, после пък бях на гръцки остров ( към който в момента чувствам огромна носталгия ), но откакто съм в Англия, България и най-вече семейството ми определено много ми липсват, както и всичко българско като цяло, начина на живот, дори и говоренето на български ( затова и никога няма да пропиша на английски, аз съм българка все пак ). Ще се постарая да напиша такъв пост в бъдеще, а междувременно, ако имаш някакви въпроси или нужда от съвет, винаги можеш да ми пишеш лично съобщение или имейл и ще се радвам да съдействам, ако мога =) Много успехи в Шотландия, аз самата много харесвам тази част на Кралството и дори се замислям дали да не се преместя натам, ще видим!

      Delete
  9. Здравей,твоята история много ми напомня на мен самата!
    Знам колко е труден живота в Англия и ти прави чест че преследваш мечтите си въпреки трудностите.
    Пожелавам ти успех в намирането на работа и не се отказвай да преследваш мечтите си.
    Бъди силна и борбена!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти много за милия коментар, стана ми супер приятно, като го прочетох! Много успехи и щастие и на теб!

      Delete
  10. Скъпа Ида! Успех с търсенето на работа, дано намериш нещо наистина вълнуващо! Много си готина, продължавай да ни радваш и да се усмихваш!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Много, много ти благодаря за страхотните думи!

      Delete