Tuesday, 15 October 2013

Update: My new life in Italy

Здравейте!
Както предполагам вече сте разбрали ( личи си и по дългото ми отсъствие от блога ) от малко повече от месец живея в Италия. Преместих се тук съвсем случайно, никога не ми е било някаква цел или мечта да дойда именно в тази страна. Винаги съм знаела, че искам да уча в чужбина, но никога не съм си преставяла, че ще се преселя именно в Италия. Всъщност, спрях се на мястото заради специалността- Икономика и мениджмънт на туризма, и заради престижа на университета- Болонският университет е едно от най- старите висши учебни заведения в света, основан е през 1088 г. и до ден днешен е много престижен и международно признат. Програмата ми е на английски, което е добре дошло за мен, защото италианският ми все още не е особено добър.

Първите 10 дни след пристигането ми тук бяха някаква луда въртележка от регистриране на всевъзможни места, записване в университета, търсене на квартири, опити за опознаване на новото място... Живея в Римини, който е малък град със само 150 000 жители, но който е и един от най- популярните, особено сред младите, италиански морски курорти- плажната ивица е дълга около 15 км, в града се намират около 1200 хотела и е посещаван от 15 млн. туристи годишно. Всичко това звучи много вълнуващо, но имайте предвид, че през зимата тук няма нищо особено и е много спокойно, дори бих казала прекалено.

Средата на септември, преди да започна с лекциите
Градчето е много симпатично и ми харесва, но не бих живяла в него за постоянно- аз харесвам големите градове с култура и много неща за правене, но определено малките също имат своя чар, особено ако се намират в Италия. :) 
В началото на престоя ми тук всичко беше много забавно, лекциите бяха лесни и основно се социализирах с колегите и, естесвено, ходехме на плажа, защото времето още беше хубаво. Към днешна дата обаче съм безкрайно заета с изпити и проекти, имам лекции по цял ден, стремя се да науча и италиански възможно по- бързо, и като цяло ежедневието ми е много натоварено. Това ще продължи поне до края на семестъра или докато аз самата успея да се нагодя към живота сама в чужда държава. Предполагам разбирате, че поради тези неща ми е много трудно и да поддържам добре блога, което никак не ми се нрави, но за момента нямам избор и ми се налага да пиша далеч по- рядко, отколкото ми се иска. Също така, пренебрегвам някои от желанията на читатели и таговете от други блогъри, просто защото нямам особено време да ги направя... Надявам се това да се промени в скоро време, защото нямам никакво намерение да се отказвам.

В центъра на Римини
По отношение на живота в чужда държава- честно казано, чувствам се добре, не изпитвам никаква носталгия по България ( освен по българската храна ), италианците са много мили и топли хора, обичат да се забавляват, обичат и да се оплакват от правителството, но няма как... Италия е една от най- стереотипизираните страни в света, и, съвсем честно, всичко, което някога съм чувала за нея и жителите и, наистина е вярно. :) Малко ми е трудно да спазвам здравословен режим ( или по- правилно е да кажа, че въобще не го спазвам в момента ), защото тук се ядат въглехидрати за закуска, обяд и вечеря, но се надявам с времето да се нагодя и да открия някакви по- здравословни храни, както и да имам време за тренировки. Тук всички са слаби, което е направо невероятно, предвид това какво количество паста и пица поглъжат всеки ден... 
Да, липсват ми приятелите и семейството, но засега се чувствам добре, вълнувам се за новият етап от живота ми и възможностите, които са ми предоставени, и се радвам, че срещам нови и интересни хора. Лекциите и материалът са ми много трудни, но се старая да се справя и се надявам всичко да е наред. :)
Това е накратко, животът ми в момента е съвсем различен от това, което беше преди няколко месеца, но на мен това ми харесва, защото човек винаги има нужда от развитие и промяна. Ако случайно на вас ви престои преместване в чужбина или пък вече живеете зад граница, ще се радвам да споделите историята си с мен. Също, ако имате някакви въпроси, с удоволствие ще отговоря. Отново, благодаря за разбирането и ще се старая да поддържам блога възможно най- често. 
До скоро! :) 

3 comments :

  1. Чудесно начало!Желая ти успех и много щастливи дни! :)

    ReplyDelete
  2. Успех, Иде! Звучиш щастливо :) Аз от 2 седмици съм в Люксембург и още се нагаждам, ще взема и аз да напиша една публикацийка скоро :)

    ReplyDelete
  3. Funny Bunny, ти си ми направо под ръка :))))
    Ида, пожелавам ти само положителни емоции <3
    Аз живея осем месеца в Германия (два си бях в България и затова не ги броя) и истината е, че не искам да се връщам... От време на време ме удря носталгията, но само що се отнася до приятелите и семейството.
    Иначе живея в малък град със 17 000 души население и ми е многоооо добре, въпреки че съм живяла 27 години в София хаахаха
    Успех, Ида <3

    ReplyDelete